За нея настъпва dying time

С палци вадя твоите великолепни очи също толкова красиви ca и в дланта ми В празните очни кухини завирам своя корозиран фалос в твойта извратена чувственост разконспирирам гадост Третирам с радост мрачните си бъдещи мисли оставаш вечно в моите намръщени листи В ятото дрисли ти пърхаше лидерски земя-въздух-земя, за моя полов живот трипер си Буре с бáрут и си на дъното, флотилия от чувства коит’ по мазни от греха на Брут са Ще ти опиша кво друго ти причинявам възнасях те в dream-света ми сега те принизявам до локва, отблъскваща микроби Отношенията ни са като на бели и черни в Найроби Слаба лирика любовта е дупка в асфалта Майната ти! очите ти вече не са кафеви Горя от нетърпение да те замразя в областта от мозъка ми, мислеща подобни сентенции Стига ти присъдата от моя съд ти е множко статус - локален, a твоя образ е отвъд А аз смених далекогледа си за безразличие за мен остават думите за теб - приличните Ти си Ариана, претенцията ми ‘сяква спира алтернативата за мен е да си купя ракла с бира Събличам ти кожата на лявото бедро кръвта ти ме залива, като от препълнено ведро Ако любовта кара човек да бъде глупав аз съм Айнщайн за теб настъпва Dying Time Очакваш да те питам как си - НЕ Твърде съм зает да се наслаждавам как те бият тея каси Барабанът ти отнема скалпа вече нямаш косми по главата гледката на твоя ендшпил ме възбужда Вече си грозна, но това не ме притеснява еякулирам върху твойто аутопсирано тяло натъпкано с плява При вида на скалпела ми получаваш оргазми твоите мозъчни клетки от съдържание са празни За мен си част от историята абстрактна готика Желаеш ли отново да си моята еротика? Ако реша да те горя ще отровя цяла София Мразя миризмата ти в твоите черти красотата спи За вбъдеще за мен си нищо повече от легенда настоящето ми те изяжда и те повръща в легена... Hammertime! Поздрав за двете крайни източни точки....