Просто краят / Prosto kraqt

[Интро на аутрото] Това не е аутро Това е просто краят Слушай.. Черните криле на апокалипсиса всевишни са вселената е измислица, теоремите матрици са Съзнанията щипци са, познанията излишни са Словата конструират рядко сложна еквилибристика На бис ли са пробиват всевъзможна ризница понякога на листи са с вселила се безбожна истина мим артист с лица, добрите чувства само мисли са а плъховете мишки са, а кръговете еклипси са Дактилни, амбиентни, отчайващи, безкрайни всяка сричка от римите ми стиска своите тайни разбити на фази, анализаторски инспекции амфори с метафори в предаторски аспекти Когато броиш защо започваш от 1? Вероятно изпускаш факта, че и 0 е число Когато гледам слънцето, закотвен на кресло да мигам и да храня тарантула със месо за мен не се говори много, модерното е друго при мен са нежни действията, а лежерното е грубо във мен са снежни бедствията, студеното е хубост в терариума естествения със черното влечуго Милиарди малки негърчета се чупят ежедневно така е изначално, така ще е и последно Възмездието е разпределено а душите им са като пещери - там тъмно и студено Поднасям разсъждения напълно извратено радостта е мъртво тяло, надълго разчленено Но първо променено, много мъдро обгорено и колко весело стърчи забито в гърлото вретено...