Пътят / Putqt

[Chosz] Почти половината живот ми мина с тоя rapshit В началото да рeдя ми беше само мерак скрит но тръгнах по пътя от просто фен до тоя МС статус Сега продавам албум, играещ роля на лакмус на skill и инспирации индикатор Великодушен е филтъра на твоя звуков респиратор към моите възгледи и развитието на тяхното формиране до днес от времената, когато хип-хоп доста трудно си намирахме Майка ми питаше "Какво ги слушаш тия рападжии?!" проявявайки неразбиране А аз омагьосан от речетативите им блянувах за римите ми да вложа всичко по силите си Да пиша бийтове, макар с идея, преобърната за тоналност Сега слушаш една мечта, превърната в реалност и този блян ме води без грижи до звездите, Бу Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му! [Припев: х2] Това не е музика, а начин на живот Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб Дори и във проливен дъжд оставаме сухи За да чуваме вместо всички глухи [Prim] Нещата бяха други преди няколко години имах заслуги, но не бяха свързани със рими Бях b-boy и всяка вечер се прибирах син нямаше Атила и Хос, не съм подозирал за Прим… В малкото градче, там, където McDonald’s няма мисълта ми сече, а спомените се напрягат Не разбирах много, бях част от една идея сега идеята е във мен и за нея умея да пея Използвам думите и бийта себе си да изразим тогава беше достатъчно в кръгче да се наредим и облак дим ни следваше, знам, че и вие помните защото ние летим, а другите ни гоните Миризмата на аерозола винаги ще ме омайва твърдотата на пода за винаги в сърцето ми остава Поздрав за Assesion и всяко крю, което разбива B-boy, MC-та и райтъри винаги ще има [Припев] Това не е музика, а начин на живот Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб Дори и във проливен дъжд оставаме сухи За да чуваме вместо всички глухи Това не е музика, а начин на живот Всяка шибана глътка въздух от люлка чак до гроб Дори и във проливен дъжд оставаме сухи За да чуваме вместо всички, които са глухи [Atila] Обладава ме демон и още дълго ще е в мене колко още от душата ми той иска да вземе? Да го храня със болка и от нея да пораства и със всяка част на тялото ми той да се сраства Даде ми силата, смисъла, думите, огъня да изгарям тъмна стая, във която демони да затварям Умението да се сражавам, а не да бягам съмнението да преодолявам и да побеждавам Едно хлапе и думите станаха неразделни а житейските уроци ще останат безценни От стария касетофон до микрофона в залата да гониме най-висока точка на скалата Пътувам с лириката в дебрите на твоя мозък изгарям като слънце и те разтапям като восък С демона в душата ми ръка за ръка а оставаме на пътя на червената луна [Припев: х2] Това не е музика, а начин на живот Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб И в най-големия дъжд ние оставаме сухи За да чуваме вместо всички глухи