Лирическая / Liricheskaya

[Въведение] Някои хора разправят за мен, че съм ужасен човек Но това не е така – аз имам сърце на мил, чувствителен юноша Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си [Куплет 1] Аз съм Chosz – поетически касапин със сатър замахвам и от твоя скелет махам кост Върху жарава скачам бос ходилата ми са лед от Антарктида Земята с лост Архимед повдига, всичко преобръща както аз ти завъртях на 359 градуса представите за рап музика Заклеймиха ме като душевно болен и ме тикнаха пак в лудница Последния ти градус мисля да превърна в манна и да нахраня тия, за които пътя от "Разпни го!" до "Осанна!" има дължина колкот косъм от косата ми Достатъчно сме страдали! Твърдиш, че любовта ще спаси света – надали Тя изгнива грозно кат листата, окапали от родословното дърво на всеки вещ наивник на твърдението от по-по-горния ред противник Безбожен съм, не вярвам в ни една религия агностика в мен изгаря шибаната свята библия [Куплет 2] Хип-хоп култура добре дошъл в озвучения от мен филм на Хичкок в натура във време, в което БГ рапа агонизира Възбудено избран Месия 5 буквено назван, с агресия напира да пробие дупка отдолу на заледеното блато да полети сред изпарения и поведе обнадежденото ято към възкресение от мъртвите и първи крилов замах – преклонение пред дъртите Точно тия, дето дадоха началото Точно тия, дето заебаха за ония времена баналното близане на задни части за да бъдат естрадни власти Преливам теми в траци кат Леонардо краски в Джокондата „По 4 дрехалаци (надпис във парцал-shop) макс в пробната“ Земята се върти накриво, ражда ебати изчадията първия мат-рап потече по каналите на предградията Баналните ти рими - на хуя на историята, (ебати порнографията) Търси ми текстовия смисъл на гъза на географията... [Куплет 3] Главата ти се разцепва, посечена от гръм Музата е щерка на магнат, отвлечена насън Нов рап от друго измерение по timeline-а успоредно мърдам със лудо поколение кървава рожба на псевдо-демокрация за трети път навлизам директно в мотивация Просветление за слепите Да, същите, дето уж не виждате, а с презрение ме гледате С нетърпение чакам апокалипсиса палитрите ми сиви са с тяхна помощ ти пробивам дупки в ириса Затривам идеали на борци за справедливост а всъщност гащници, лижещи задници от учтивост И така краят наближава, но не оня жадуван край след който анти-атеистите попадат в изопачен блянуван рай Има перспектива, а ме обзема отчаяние мнима директива само духовно бедния приема подаяние